Остров БАЛИ е земя, която сякаш има магнит в своето сърце… това чувство е трудно да се разбере ако не се опита. Човек посетил острова веднъж може да поиска да остане тук завинаги - това е неговата магия. Може би заради неговата красота, може би заради дружелюбните хора или влиянието на древни духове… това е загадка. Известен е с няколко имена - "Острова на боговете", "Мястото на пълно щастие, радост и мир (Shangri-La)", "Последния рай", "Центъра на Вселената" и "Острова на хилядата храма". Насладете се на пълноценна почивка, изпълнена с екзотика, митове и тайни. Не може да останете равнодушни към белите плажове, богатата растителност и примамливата атмосфера.

Бали е част от Република Индонезия и е разположен на 8-9 градуса южно от Екватора, между остров Ява на запад и останалата част на Lesser Sauda Islands (Sumbawa, Flores, Sumba, Timor) на изток. Бали се простира на площ само 5,632 кв. км, а разстоянието между южната и северната му точки е 90 км и по-малко от 140 км от най – източната до най – западната си точка. Поради това няма проблем да разгледате целия остров чрез дневни турове. Можете да отидете, където искате на острова през деня и да се върнете до вечерта в хотела или вилата, където сте отседнали. Разположен само на 2 км от Ява, климата, флората и фауната на Бали са подобни като на по – големият му съсед /Ява/. Острова е известен с красивата си природа. От запад на изток се простират 6 вулкана – между 1,350 и 3,014 м. Има буйни тропически гори, вулкански езера, бързи реки, зеленчукови и плодови градини. Южните плажове на острова са покрити с бял пясък, докато плажовете в другите части – със сив и черен вулканичен пясък. Дневните температури са между 20 и 33 градуса през цялата година. От декември до март северният мусон може да причини проливни дъждове и висока влажност, но обикновено дните са слънчеви, а дъждовете започват през нощта и преминават бързо. От юни до септември влажността е ниска и е приятно хладно през вечерите. През този период едва ли ще вали. 

Едно от старите имена на приказния остров Пукет е Тамил Маникрам (в превод Кристалната планина). Сравнително голям по площ - 570 кв. км заедно с околните му островчета, той е част от Тайланд, с който го свързват два моста. 70 на сто от територията на острова е хълмиста, а най-високият връх Май Та Сип Сонг е 529 м. През сухия сезон "на веселбата", който започва през ноември и продължава до април, мусонните ветрове духат от североизток, а през влажния - в обратна посока.

Различни са теориите за първите заселници на Пукет. Според някои това са местните цигани чао лей, за които легендата твърди, че ще останат тук, докато не се свърши храната. Според други първите обитатели били индийци - колонизатори, дошли през I в. сл. Хр. Основната част от 231 000 жители на острова са тайландци. В централната му зона живеят китайците, дошли през XIX в. да обработват местните мини.

Европейците, наричащи острова Джункцейлон, стъпили за пръв път на Пукет през XVI в. От 1933 г. Тайланд не е абсолютна монархия, а Пукет получава административна независимост. Повечето от жителите на острова са будисти, китайците са предимно таоисти и махаяна будисти. Малък процент от населението изповядва исляма.

Местните се занимават предимно със земеделие - отглеждат каучукови дървета, кокосови палми, ананаси, манго, папая и кашу. Другото им традиционно занимание е риболовът, а благодарение на фермите за скариди хилядите туристи задължително опитват от местния специалитет -

скариди с люто-кисел сос

Хората от Пукет говорят тайландски и малайския диалект яуи. Чужденецът, пристигнал тук обаче, е добре да знае, че тайландският е тоничен език, т.е. понижаването или покачването на тона сменя смисъла на думата.

Тайланд е известна като Страната на усмивките. Жителите й са пословично гостоприемни, а най-простото правило да се чувства туристът добре там е да се усмихва - така може да се отблагодари, да се извини, да покаже, че схваща за какво става дума, да поздрави. Чужденецът не бива да се горещи, когато не разбира нещо или е недоволен, защото това няма да се хареса на умерените тайландци.

Повечето от тях имат собствени фирми, които управляват, без да се оплакват или горещят. Те са много приятелски настроени, а двете най-често повтаряни фрази "Май Пен Рай" ("Няма значение!") и "Чай Йен Йен" ("Спокойно!") описват най-добре характера им. Макар трудно да избухват, те са много чувствителни и дори и

шегите могат да ги обидят и наранят

Интересно е, че не са особено спестовни. За тях главата на човек е свещена, докато краката - особено нечисти, затова се събуват, когато си ходят на гости. Всичко трябва да се взима или дава с дясната ръка. Особена е почитта към кралското семейство - когато фамилията се появи по телевизията, тайландците стават на крака. А тайландската банкнота бат никога не бива да се настъпва, защото на нея е ликът на монарха.

Пукет предлага условия както за капризните туристи, така и за по-нетрадиционните "изследователи". Големите туристически градове са на двете противоположни страни на острова - град Пукет с 63 000 жители е на изток, а Патонг е на западния бряг. Туристическият център е в Патонг - там са хотелите от световна класа и нощните клубове. На откритите пазари за морски дарове, плодове и зеленчуци туристът може да види на място как се приготвя храната.

Ценителите на антиките могат да влязат в

реставрирани китайски къщи

или колониалните постройки в португалски стил. Любителите на спорта могат да карат колело, да се разхождат из горите и парковете, да играят голф. За по-мързеливите са разходките със слонове, белите пясъчни плажове и минералните басейни.

Водопадът Банг Пае е изключителна забележителност, а любителите на залезите се събират на нос Промптхеп, откъдето се открива невероятна гледка. В музея на мидите пък са събрани фосили на повече от 280 млн. години и миди от цял свят. В зоопарка на Пукет човек пък може да се снима с тигър. Паркът с пеперудите и аквариумът също привличат хиляди посетители. Любопитните могат да се разходят и до фермата за перли Нага, а по-смелите туристи могат да подскачат над морето от бънджи кула.

Задължителна е разходката с кану по Панг-Нга, за да се разгледат пещерите, природните образувания, лагуните.

Разходката със слон е задължителна

На 15 минути с лодка от Пукет е о. Пи Пи, станал популярен след филма "Плажът". Това е идеалното място за гмуркачите. Другият остров Панг-Нга пък е мястото на Джеймс Бонд. Там дъхът спира от невероятните пещерни образувания, осветявани от незабравими изгреви. Единствен конкурент е о. Симилан - известен с невероятно красивото морско дъно. В горите на Пукет е имало екзотични животни - слонове, маймуни, носорози, тигри, които днес могат да се "срещнат" в националния парк Као Пра Тае.

Тайландската кухня изобилства от морски дарове от Андаманско море. Приготвят се по различни начини, но винаги с много подправки и треви, чесън, мента, кимион, босилек, чили, кориандър. Според познавачи, ако се опише богатството от ястия на Пукет в книга, тя ще е с големината на телефонен указател.

Самият град Пукет е центърът на гурмето - там са най-добрите ресторанти. Камон Чин е най-популярното местно изкушение за закуска - оризови пръчици с подправена с къри риба, поднесена с пресни зеленчуци, подправки и плодове.

Обядът започва със Сом Там - салатата от папая

комбинирана със сурови морски дарове и зеленчуци. Яде се с ориз и пържено пиле, които могат да са много люти. Као Мок Кай е мюсюлманският специалитет за обяд - печено пиле и подправен с шафран ориз в сладко-кисел сос. Пукет е раят на плодовете, които могат да се ядат и между ястията за "почивка". Рамбутанът е малко крехко космато плодче, което може да се вкуси само там, защото е трудно да бъде изнасяно.

Ако пък се питате какво най-често туристите си носят за спомен от Перлата на Андаманско море, отговорът е лесен - незабравими преживявания и перли или ръчно нашарени дрехи.